Пътят на куршума – 5 част

“Изкуството да стреляш точно на големи дистанции е донякъде математика, донякъде физика и донякъде магия.” – Р. А.

А дали е възможно без да си експерт по балистика и без да навлизаш в дълбините на тази материя, да можеш да стреляш на пример на 1000 метра?

Да и това е възможно, ако се ползват някои от техническите достижения на новото време. През последните 15-20 години за военни и ловни цели конструктори се опитват да създадат устройства, които да могат да компенсират траекторията по спада на куршума. Първоначалните опити в това направление имаха доста скромни, но за сметка на това практични амбиции. Ето как еволюираха прицелите през годините на своето усъвършенстване:

1. Компенсация по разграфена скала. 

Някои компании като Калес, Леуполд, Хенсолд и други създават скали за своите прицели, които са разграфени за определен калибър (най-вече за 7,62х51 НАТО) с определена скорост и специфичен куршум, който е на въоръжение към този период. От страна на Русия (тогава СССР) подобна оптика имаше монтирана на самозарядната карабина СВД известна под името “Драгунов”. Това е един изключително прост метод, но разбира се той има своите ограничения. Първото от тях е, че ако бъде променен боеприпасът с друг, скалата на прицела няма да отговаря на реалния спад на куршума. Второто е, че може да се ползва само за определени осреднени метео условия, а при по-екстремни такива, отново няма да има препокреване между реалната балистика и заложената по скалата такава. Наред с тези ограничения реалното приложение на такава оптична скала е до дистанции от 500 или максимум 600 метра. Прицелите с подобни скали могат да функционират само в първа фокална равнина.

2. Първи прицели с вграден далекомер и открити тумблери за корекция. В това направление работеха австрийската компания Сваровски и германската Цайс. С вградения далекомер се измерва дистанцията до целта, спомощтта на бутон удобно поставен от лявата страна на корпуса, след което с открития тумблер се нанася корекцията по вертикала. Улеснение, което помагаше за бързото нанасяне на корекциите бе поставянето на самозалепващ се етикет с надписаните дистанции до около 600 -700 метра. Над тази дистанция промяната в метеоданните играе голяма роля и стойностите не могат да бъдат фиксирани. За съжаление в този модел липсва един сериозен фактор и това е ветровата поправка. При средно силен вятър от 4 м/сек., дори и за някои много бързи калибри на 400 метра отклонението надвишана 30 см, което на практика излиза от убойната зона и на много едри животни, както и от гръдната мишена с човешки силует.
3. Едно от революционните открития беше автоматичната корекция в скалата на прицела, след замерване на дистанцията. Прицелът създаден от американската компания Бърис модел “Елиминатор”-3, измерва и компенсира спада на куршума до 1000 ярда (915метра). Когато вграденият лазерен далекомер отчете дистанцията, тя се изписва на дисплея в окуляра на прицела. Следва даването на балистично решение под формата на червена точица, която слиза надолу по вертикалната линия на скалата. Задачата на стрелецът е само да измести червената точка и да я постави върху целта, преди да натисне спусъка.  Тези прицели използваха една много елементарна функция – залагане на предифинирана траектория. На практика предефинираната траектория е крива, за която са заложени начална скорост и балистичен коефициент, съобразено с най-срещаните калибри. В третата версия на Бърис “Елиминатор” по памет мисля, че бяха заложени около 12 такива различни криви. След като се направи прострелката на прицела на дистанция 100 ярда (уредът работи само в ярдове), се избира от спъсъка тази крива, която има най-голямо сходство с балистиката на съответния боеприпас. Конфликттът тук идва точно заради понятието “…най-голямо сходство…” При тези прицели пълно сходство между заложената балистична крива и реално изчислената не съществува. Винаги балистичното решение е приблизително и поради тази причина с увеличаване на дистанцията шансът за попадение намалява. От друга страна чисто за ловни цели, за много стрелци това е едно приемливо решение на средни дистанции до около 500 метра.
4. Barrett Optical Ranging System BORS.

В търсене на по-съвършенна система за компенсация на спада на куршума компанията Барет предлага тяхната приставка, която може да бъде монтирана на няколко модела тактически прицели произведени от: Леуполд, Шмид и Бендер и Найтфорс. Приставката BORS се монтира директно върху оптическия прицел и се свързва механически към тумблера за вертикална корекция. BORS измерва температурата, атмосферното налягане и инклинацията (ъгъл на стрелба към целта) и когато стрелецът навърта ключа на оптическия прицел, дисплея на устройството отчита дистанцията за пригодност на стрелбата, докато тя съвпадне с измерената от далекомера дистанция. Олеснението тук се състои в това, че самото устройство BORS изчислява корекцията, като взима предвид метеоданните. Устройството има и вграден нивелир, за да се избегнат грешки от кантиране на оръжието. BORS може да съхранява данни в няколко профила, където да се заложат различни калибри и боеприпаси. Устройството работи на дистанции до които могат да компенсират ключовете за вертикална корекция на оптическия прицел.

До тук всичко звучи прекрасно, но разбира се и тази джаджа не е панацея за любителите на стрелбата на дълги дистанции. BORS не взима предвид спин дрифта на куршума (девиацията), не може да изчисли кориолис ефекта (въртенето на Земята) и не на последно място не компенсира ветровата поправка. В допълнение калкулацията базирана само на балистичен коефициент, а не на драг функция, не осигурява точно изчисление за по-дългите дистанции.

5. TrackingPoint.

TrackingPoint е технология, разработена в Аустин Тексас през 2011г. Предназначена е за ограничен брой калибри: .338 Лапуа маг., .300 Уинчестър маг., 7,62х51 НАТО, 5,56х45 НАТО и .300 Блекаут. С калибър .338 Лапуа маг. е в състояние да осигури точен изстрел на дистанция 1280 метра, като в това число и по подвижни цели с максимална скорост до 30 км/час. Времето от прихващане на целта до даване на балистично решение е 2,5 секунди.

Последната разработка на компанията е карабината ShadowTrak 6 в калибър 6,5 Крийдмор, с която може уверено да се поразяват цели до 914 метра, движещи се с 30 км в час. Времето от прихващане на целта до даване на балистично решение е 1 секунда.

“Ето това вече е нещо!” – ще си кажете. Е, аз пак ще вкарам една щипка негативизъм в “кацата с мед”. За съжаление тази системаTrackingPoint работи с точно определени боеприпаси и при снаредяване трябва да се съобразявате с определени куршуми и да достигате до точно определена скорост. Допълнително неудобство е, че дистанцията на стрелбата е ограничена дори и при .338 Лапуа маг. до 1280 метра, при положение, че този калйбър има потенциал да се “пресегне” поне още 500 метра отгоре.

6. Swarovski DS

Докато военните работят по високотехнологични направления, една компания заемаща подобаващо място сред почитателите на лова, предложи нещо, което наистина работи добре. Австрийската фирма Сваровски е позната сред ловците не от вчера. Всъщност първият оптически прицел с интегриран далекомер е произведен от тях. Тогава моделът е надскочил времето си, но скалата не е съобразена със съответните делителни линии в MILS или MRAD за нуждата от компенсиране на спада на куршума. 

В новия си продукт Swarovski DS (Digital Scope), вече са интегрирани доста повече технологии и балистичното решение реално позволява да се предвиди относително точно спадът на куршума до 1000 метра. Всъщност това е и максималната дистанция до която вградения лазерен далекомер отчита дистанция. Прицелът DS използва апликация от смарт устройство (телефон), където се създава профил за съответното оръжие, калибър и боеприпас и с помощтта на Блутут връка се прехвърля. В тази апликация има богата база данни с боеприпаси, но също така позволява и ръчното въвеждане на данни. Веднъж изготвен профилът, той се прехвърля към прицела. От там нататък, веднъж зареден с тази информация, прицелът работи напълно автономно. Единственото, което стрелецът трябва да направи е да натисне копчето за измерване на дистанцията и с помощтта на червената линия в окуляра на оптиката се вижда каква кампенсация е необходима. Прицелът взима предвид атмосферното налягане, инклинацията на стрелбата иразбира се дистанцията до целта и прави изчисленията, които почти моментално се отчитат. В новата си версия в окуляра се изписват, освен дистанцията до целта, също: енергията, която има боеприпасът на съответната дистанция, времето за пристигане на куршума до целта, и каква е стъпката на ветровата поправка. Макар в скалата да има маркери за ветрова поправка, компенсацията за това не става автоматично, а се налага стрелецът сам да определи отклонението на куршума по хоризонтала. Допълнителната компенсация се отнася също за спин дрифта и кориолис ефекта, които засягат хоризонталното отклонение на куршума, освен вятъра.

Негативи:

Не мога да си изкривя душата и да кажа, че DS не работи добре! Напротив, за стрелци, които искат да спортуват и ловуват на дистанции до 900-1000 метра, това е едно много лесно за употреба устройство. Подготвял съм и съм тествал десетки оръжия с поставени на тях DS. Някои ловци, без претенции, успяха да повалят животни на пределни дистанции до 800 и дори 900 метра. Такива практически тестове показват, че за чисто ловни цели прицелът е напълно подходящ.

Проблемите, които може да се посочат са, че при някои условия лазерния далекомер трудно отчита дистанцията и съответно прицелът не може да направи изчесленията и да даде балистично решение. Имаше ситуации, при които далекомери на други уреди (бинокли) замерват и отчитат дистанцията, но DS не се справяше всеки път. От друга страна съм измервал дистанци до 1000 метра още от първото натискане на бутона. Явно рефлектиращата повърхност и осветеността на средата са от голямо значение. Не смятам, че прицелът е подходящ за спортни цели, защото освен, че е ограничен под 1000 метра, прецизна настройка не е възможно да бъде въведена чрез механични кликове. Друга препоръка, която имам към конструкторите от Сваровски е, да помислят за по-лесен достъп до ключовете за вертикална и хоризонтална корекция. Към момента  те стоят под капачета в предната част на оптиката, които са завити с болтове. Може би някакви малки часовникарски резенца биха олеснили монтажа и демонтажа им.

7. Дигитални и термални прицели.

Развитието на технологиите през последните години е направо фрапиращо. 

Дигиталните прицели изцяло превзеха нишата на нощните прицели с ЕОП (електронни преобразуватели на светлина). Това е така, защото са много по устойчиви, леки, с по-ниска себестойност и с огромни възможности за модификация на фърмуера. В тази категория можем да добавим и телмалните прицели. Всъщност компанията Пулсар предлага прицел, който е с две функции и термално и дигитално изображение. Тук обаче, ще обърнем внимание само на прицели (били те термални или дигитални), които могат да извършват автокомпенсация на траекторията на куршума. За това условие е необходимо уредът да има вграден далекомер и да може да приема настройки вътрешно или чрез мобилно приложение. В тази категория бих посочил серията Thermion LRF на Пулсар, дигиталните и термални прицели Пард, тактическите термални прицели Арчър и други. Принципът на действие е чрез залагане на данните и създаване на балистичен профил. някои от тези прицели притежават сензори за измерване на метеоданни, други не, но така или иначе създаденият и въведен в прицела балистичен профил позволява автокомпенсацията на спада на куршума. При някои от тези уреди може да се заложат и данни, които да компенсират и девиация на куршума. 

Изводи:

Независимо от подобрените балистични предсказания липсата на на възможност от въвеждане на абсолютно всички необходими данни и липсата на сензори за вятър, атмосферно налягане, температура на въздуха и други метеоданни подволява само ограничено предсказване на спада на куршума и най-вече по отношение на хоризонталната поправка. Ако тези уреди не са автономни, а зависят от мобилни смарт устройства, няма как данните да бъдат актуални за всяка среда, без да се въвеждант непосредствено преди стрелба. В момента се работи по съвместяване на подобен род прицели чрез Блутут връзка с мобилни метеостанции като тези на компанията Кестрел, така че да могат да получават информация за скорост и посока на вятъра, както и пълния спектър от метеоданни за създаване на оптимално балистично предсказание.

Следва продължение…