“Изкуството да стреляш точно на големи дистанции е донякъде математика, донякъде физика и донякъде магия.”
Р. Атанасов
Вероятно начинаещите любители, които желаят да се включат в лигата на далекобойните снайперисти, считат, че да си оборудван снайперист означава да притежаваш карабина с монтиран оптически прицел и кутия качествени патрони. Добре дошли в страната на чудесата! Вашето дооборудване тепърва започва.
Макар че в други статии съм споменавал различните „джаджи“, с които един снайперист е добре да разполага, тук искам да обобщя какво трябва да съдържа като минимум едно подобно оборудване, за да може да се проведе надеждно една тренировка или практическа стрелба. Това оборудване е съобразено със залагането на точни данни в балистичния калкулатор. Колкото по-коректни данни заложим в съответния калкулатор, толкова по-точно ще е предсказанието за траекторията на куршума.
Ето моите препоръки за най-необходимата част от оборудването, което трябва да присъства в раницата на снайпериста:
Добрият изстрел е зависим от максималната стабилност на оръжието. Един от най-бързите методи за стабилизиране е прикачената двунога. Качеството на двуногата от своя страна е от голямо значение за това как и колко дълго във времето ще функционира тя. Като фирми, доказани с експлоатационните си качества през времето, бих посочил „Atlas“, „Haris“, „Accu-Tac,Magpul“, „Warne“ и „MDT“. Много фирми копират и пускат на пазара по-евтини копия на оригиналите. Ако трябва да бъда откровен, по-добре е да имате евтино копие, отколкото да не притежавате двунога. Друг е въпросът, че в един момент оборудването може да ви подведе и да се счупи в най-неподходящия момент, за което сами ще сте си виновни.
Класическата опора, която позволява на оръжието, от една страна, да остане стабилно, а от друга, лесно да се манипулира и донасочва, е задната опорна торбичка. Някои стрелци предпочитат типа “Заешки уши”, други – цилиндрични или с по-изразени прави ъгли в зависимост от профила на долната част на приклада и личното усещане за комфорт. Тези торбички трябва да са от износоустойчива материя (кордура или естествена кожа – телешки бокс), защото рязкото движение на приклада при откат, острите ръбове на оръжието и повърхността, от която се стреля, доста бързо износват стандартните материи. Обикновено се пълнят с кварцов пясък, ориз, полимерни гранули и перлит. Факт е, че тежките пясъчни торбички приютяват приклада по-добре, но някои спортни дисциплини изискват по-обемни и леки торбички, с които състезателят да може да притичва между различните позиции. За тази цел перлитът (стиропор на топчета) и полимерните гранули вършат по-добра работа. Като алтернатива може да се постави регулируемо “паче краче”, но то добавя тегло към оръжието и донякъде ограничава употребата при определени повърхности.
В крайна сметка невинаги имаме идеално съвпадение на надморската височина на стрелеца и целта. За да определим и заложим разликата, ни е необходимо устройство, което да ни даде тези данни. Има механични инклинометри, с които да се отчита наклонът на оръжието към целта. Има и дигитални такива. Масово се използват и смарт устройствата – таблети и телефони, за които има приложения, отчитащи много прецизно инклинацията по посоката на стрелбата. Невинаги обаче е уместно да имаш смарт устройство у себе си, особено ако си военен снайперист на мисия и не искаш да изпратят в отговор самонасочваща се ракета, при положение че разкрият позицията ти по най-тривиалния напоследък начин – триангулиране по мобилен телефон.
Кантирането на оръжието е често срещана причина за грешки дори и при опитните стрелци. Кантирането е наклоняване на оръжието вляво или вдясно спрямо хоризонта. Колкото по-високо стои прицелът спрямо цевта, толкова по-голяма е вероятността от кантиране. Линията на хоризонта е идеално права само над водни повърхности и съобразяването с друг тип релеф е подвеждащо. Ето защо е добре да имаме нивелир, който да ни ориентира дали оръжието е добре хоризонтирано или кантирано. Някои монтажи на прицели са с вградени мехурчета за нивелиране на оръжието. Доста фирми вече произвеждат и допълнителни устройства, които да се поставят било на оптическия прицел, било на Пикатини релсите на самото оръжие. Напоследък се появиха и дигитални такива.
Всички тези устройства работят коректно само ако са нивелирани още при поставянето. Един от най-верните методи за коректно поставяне е да използваме отвес. За такъв може да послужи всеки конец с прикрепена тежест към него. Този отвес се поставя при мишената за прострелка на оръжието и самата мишена се изправя по него. След това по нея и отвеса се монтират прицелът и съответният нивелир.
Последното поколение стрелци е облагодетелствано не само защото има огромен избор от лазерни далекомери, а и защото тези устройства стават все по-достъпни в ценово отношение и могат да измерват дистанции, на които оръжието ви не може да изпрати куршума. Спомням си как първите далекомери бяха само на оптичен принцип, измерването беше бавно, недотам точно, и работеха на относително къси дистанции. Впоследствие се появиха лазерните далекомери, чието прецизно измерване рядко надвишаваше 600-800 метра, но поне даваха някаква представа за дистанция.
Сега вече може да измерваме дистанции над 3000 и дори на 5000 метра с висока точност, както и да получаваме координати на измерения обект. Данните съответно могат да се прехвърлят към приложения като Гугъл мапс и така да получим пълни данни как да стигнем до целта. Това е доста удобна функция, от която ловците могат да се възползват, защото много често отстреляният от голяма дистанция дивеч не може да бъде намерен.
На каква максимална дистанция трябва да може да измерва един далекомер?
Ако максималната дистанция на стрелбата ви е отправна точка за преценка, препоръчвам далекомерът ви да може да измерва поне с 30 процента или 1/3 повече от тази дистанция. Често декларацията на производителите на далекомери за замерването е при идеални условия, а условията рядко са идеални. Ето защо една застраховка не е излишна. Както казах, вече има голямо разнообразие от производители, но едни от най-масовите, на които може да се има доверие, са „Vectronics“, „Leika“, „Vortex“, „Swarovsky“, „Leupold“, „SIG“ и други.
Анемометрите или ветромерите включват в себе си освен възможност да отчитат скоростта на вятъра така също и данни за влажността на въздуха, термометър, барометър, измерват надморската височина, оказват посоките (компас) и куп други функции и параметри, които са нужни при въвеждането на данните в балистичния калкулатор. Както казах преди, колкото по-точни данни въведем, толкова по-точно балистично решение ща получим. По мое мнение едни от най-добрите портативни комбинирани метеостанции са тези на компанията „Kestrel“. Нещо повече, в някои от устройствата им има заложени и автономни балистични калкулатори. За съжаление цената на тези устройства не е от най-ниските. Все пак има алтернатива и в магазините за електронни инструменти може да се сдобиете на достъпна цена с по-опростени анемометри, които да ви дават представа поне за скоростта на вятъра и външната температура.
Голямата промяна в стрелбата на големи дистанции дойде заради въвеждането на преносими устройства, които доста точно определят спада на куршума. Първоначално това бяха приложения и програми за смарт устройства, но впоследствие се появиха и автономни такива.
7А. Балистичен калкулатор, базиран в далекомер
Вече не е рядкост лазерният далекомер да има някаква програма, която да позволява въвеждането на определен балистичен профил. Още с измерването на дистанцията в дисплея на далекомера се появяват необходимите корекции по вертикала. Тези функции са заложени в някои от биноклите и далекомерите на „Лайка“, „Сваровски“, „Вортекс“, „ЗИГ“ и други .
7Б. Балистичен калкулатор, базиран в метеостанция
Единствената метеостанция, която ми е известна, че предлага и балистично решение, е на компанията „Кестрел“. Благодарение на вградения компас в нея могат да се заложат Кориолис ефект, както и спин дрифт (отклонението по посока на въртенето на куршума).
7В. Балистичен калкулатор в часовник
Първите достъпни часовници с възможност за балистична програма бяха на компанията „.511”. Там можеше да се задава ограничен брой данни. Решението, което предлагаха от компанията, не беше много точно, но все пак даваха някаква представа за траекторията на куршума, базирана на балистичен коефициент, начална скорост и малко метеоданни. Първия си изстрел по цел, представляваща 10-литрова туба с минерална вода на 940 метра, направих през далечната 2003 година точно благодарение на такъв часовник и вградения в него софтуер на „Хорус вижън“. Днес има смарт часовници, съвместими с високопрецизни програми, каквато е „Applied Ballistic“ на Браян Лиц, които със сигурност дават много точно предсказание за пътя на проектила в зависимост от куп фактори.
„Осигури си комфорта и всичко останало ще дойде от самосебе си!”, казваше една позната. Ако стрелецът е застанал неудобно, намалява възможността да направи точен изстрел. Ето защо това, върху което ще легне, е от голямо значение. Спортно шалте или платнище са един добър компромис, но снайперово шалте, създадено специално за целта, е много по-добро, удобно и естетично решение. Избягвам да правя реклама на продукти, но шалтетата, произведени от Тихомир Тодоров от стрелкови клуб „Борис Дрангов”, се оказаха много здрави и функционални.
В крайна сметка все още една от най-стабилните позиции за стрелба е от легнало положение.
Въвели сме точните данни. Оръжието е идеално простреляно на 100 метра. Залагаме необходимите кликове за вертикалния спад на куршума и ветровата поправка. Натискаме плавно спусъка, куршумът отлита и ние очакваме да чуем звука от уцеления гонг, но… нещо не е станало както трябва, защото целта не е поразена.
Къде сме допуснали грешка? Какво се е променило? Къде е отишло попадението?
На тези въпроси може да ни отговори нашият партньор – спотъра. За да може да разбере какво се случва, на него му е необходима добре фиксирана наблюдателна тръба. Това, което използват повечето спотъри, е обикновено увеличение от 20 до 60 пъти. Аз лично предпочитам да използвам минималното 20-кратно увеличение, защото то ми дава по-голямо зрително поле, а и по-добра трансмисия на светлината. Ако спотърът е застанал под малък ъгъл – директно зад стрелеца, той може често да вижда и траекторията, която остава от дисторсията на въздуха, и дори самия полет на куршума.
Високият оптичен клас наблюдателни тръби са скъпи устройства, но в средния клас има доста добри примери, които ще ви свършат работа. Преди да си купите тръба, поискайте да погледнете през нея и на практика да установите на каква дистанция можете да различите номер на кола например. В най-високия клас бих поставил уредите на „Сваровски“, „Цайс“, „Лайка“, а в средния са тези, които все пак вършат добра работа – „Леуполд“, „Сайтмарк“, „Хоук“ и др.
Наблюдателната тръба трябва да има или малък триножник, през който да се гледа от легнало положение, или голям стабилен такъв, който да позволява през него да гледа прав човек.
Високият статив трябва да е стабилен. В случай на по-ветровито време той може да се доукрепи, като към него се закачи раница или друга тежест.
Е, да, все пак по нещо трябва и да се стреля и то ако може, да не е много скъпо, пък и да е доста здраво. По-здраво от закалената стомана за момента не мога да ви предложа. Ако имате само един гонг, препоръчвам да е с по-големи размери – например 50х50 сантиметра. Ако възнамерявате да стреляте на по-големи дистанции, е добре да имате и по-голяма цел – например 70х50 см, и малък гонг 30х30 или 25х25 сантиметра. Ще се въздържа да давам съвети за конструкция на стойките, на които да се окачват гонговете, но имайте предвид, че често високата трева е голяма пречка. В този ред на мисли препоръчвам височината от горната част да е поне 150 см.
Независимо дали снаредявате боеприпасите си сами или ги купувате готови, да знаете и да заложите коректната скорост е ключов фактор за успеха при стрелбата на средни и дълги дистанции. Най-популярните уреди за измерване на скорост и същевременно най-бюджетните са базирани на пресичането на два оптични датчика. Това са т. нар. хронографи. Впоследствие се появиха и уреди, които прихващат проектила по магнитен принцип. Продуктите имат названието „Магнето спийд”.
Третият и засега най-точен метод е радарният, а това са и едни от най-скъпите устройства. Доскоро водещи в бранша бяха „Лабрадар“, но вече се появиха и по-компактните „Булет сийкър” и най-големият хит „Xero® C1 Pro Chronograph“, производство на компанията „Гармин“. Независимо какъв метод ще използвате, за да разберете скоростта на куршумите ви, е важно да направите замерването поне на 10 проектила при различни температури. Добре е да знаете скоростите минимум за две температурни стойности – 0 и 20 градуса по Целзий. Разбира се, по-добре да имате стойности през всеки 5 или 10 градуса и да си изготвите таблици за това как температурата влияе на началната скорост.
Провалите се случват на неподготвените. Ето защо е добре да разполагате с малко, но съществени за поправката на оръжието и екипировката инструменти: комбиниран мулти тул, клещи, набор шестограми, „еврейска звезда”, отвертки, шублер, шомпол, почистващи и смазващи химикали, парцалчета за забърсване, парцалче за почистване на оптика и други инструменти, които ви се налага да ползвате при обслужването на оръжието и екипировката си.
