0 items
-
€0.00
0
И тази година получих благословията на Господ, да мога да посетя Африка. Все още си спомням вълнението, което ме бе обзело при първото ми пътуване към черния континент. И днес то е не по-малко. Вдишването на въздуха от саваната, прекрасните залези и…дивеча. Много дивеч! За това сафари трябваше да тръгнем пет човека, но два дена преди полета едно от момчетата се отказа. Така четирима българи отлетяхме от София, кацнахме междинно в Истамбул и след 10 часов полет бяхме в Йоханесбург. Там ни очакваше един бус, с който след още 5 часа пристигнахме в ловната концесия. Нашия до-макин Коти, жена му Ханли и сина им Чарл, заедно с чернокожите тракъри и двете чернокожи домакини ни посрещнаха под палмовите дървета. Настанихме се в самостоятеллни къщичики с високи дебели по половин метър сламени покриви. Сламените покриви са страхотна изолация от парещото африканско слънце. След обилна вечеря легнахме да си починем от изтощителния път, който с прекачването ни отне почти цяло денонощие.
Рано сутринта пихме по едно кафе и след лека закуска се отправихме към мястото, уредено като импровизирано стрелище. Смятам, че при транспортиране на оръжие и промяна в надморската височина, е добра практика да се провери оръжието и чак тогава да се премине към ефективно ловуване. От друга страна нашите водачи с опитно око преценяваха и това как техните гости боравят с оръжията, за да знаят какво да очакват от ловците. Еднна от карабините имаше значително изместване и се наложи да я коригирам. Решихме да се разделим на две групи. В едната бяха Атанас Атанасов и младия ловец, чието име няма да споменавам. В другата група се озовахме аз и Ники Стаменов. Ники бе много конкретен в желанието си за лов. Той искаше да отстреля достоен представител на вида антилопи ниала. Ниалата е екзотичен вид и не е сред масовите тревопасни. За щастие точно в тази концесия е мястото, където има огромно изобилие от тези антилопи.
Между мъжките и женските екземпляри има голяма разлика. След втората си година козината на мъжките потъмнява и се оцветява в много тъмно кафяво, което изглежда по-чти черно. По страните им се забелязват тънки бели ивици до 14 на брой. Коремите и бедрата имат бели петна. От главата до опашката им тръгва дълтга грива. Дългите им уши червенеят от задната страна. Под гушата им има дълго окосмяване. Опашките им са с тъмен цвят и са рошави. Само мъжките имат рога и те са лирообразни и осукани в тъмно кафяв цвят с остри върхове, които са с жълтеникав цвят. На дължина достигат от 2 до 2,5 метра, а в холката са високи около 110-115 сантиметра. На тегло могат да достигнат от 90 до 130 килограма.
Женките и младите мъжки са с ярък лешников цвят на козината и са изпъстрени с тънки светли ивици до 18 на брой. Те нямат дълги косми като мъжките. Женските достигат до 180 сантиметра дължина и височина при холката около 95 см и рядко надвишават 60-65 килограма. Раждат само едно малко след втората година, а бременността продължава 220 дни. Много често малките ниали стават жертва на бабуините, които ги отнасят и изяждат. Ето защо ниалите се развиват по-добре там, където липсват бабуини. женките раждат малките в гъсти трънливи храсти, където ги отглеждат 18 дни.
Обикновено се събират на стада от 6 до 30 животни. Когато свадбуват, рядко се стига до сбиване, но понякога има битки между мъжките, при които се стига до фатални последици.
Още с първото излизане попаднахме на няколко много добри мъжки ниали, но не можахме да отстреляме от тях. Те бързо се изнесоха към залесените склонове на планината и се скриха от поглед. Ники бе разочарован от пропусната възможност. Продължихме да се движим по път, който преминаваше ниско успоредно на една река, когато високо на отсрещния скат забелязахме 4 мъжки нияли. разстоянието до тях бе около 320 метра под доста остъри неудобен за стрелба ъгъл. Въпреки това въоръжен с нов оптически прицел от висок клас и с проверената в много ситуации карабина в калибър 7мм Ремингтън магнум, Ники прие придизвикателството. Прицели се в последния мъжкар, който определено имаше най добър трофей. Стойката му издаваше доста години натрупан опит. Куршумът излетя и благодарение на ъгъла на светлината, успях да проследя траекторията му, която в красива арка намери сърцето на стария мъжкар. Той се олюля, изправи се на задните си крака и падна по гръб. Другите ниали побягнаха по стръмните скали с лекотата на пеперуди понесени от вятъра. предстоеше ни дълго изкачване и още по-дълго сваляне на животното. В опит да използвам съвременни технологии, вдигнах дрона си, за да заснема пейзажа, атнилопата и стуацията. Увлечен от красивата гледка, за момент се разсеях и забих летателния апарат в клоните на едно дърво. Гравитацията запрати осакатената машинка към скалите и моите видеографски полети приключиха за това сафари. След като се справихме с одирането и пренасянето на ниалата, се насочихме към лагера, за да обядваме и да споделим с другия екип успехите си. Атанас и младия ловец вече ни очакваха. Те също бяха имали успешен лов. Бяха отстреляли гну и импала. Обикновено ловът се провежда до обяд и след обяд, когато жегата натисне животните и хората има сещо като следобедна почивка. Тези дни метеорологичната обстановка бе нетипична за сесона. Облаци покриваха небето и температурите спаднаха. Това ни даваше по няколко допълнителни часа за лов. Ние жадни за подобни емоции се подготвихме за излизане веднага след вкусния обяд. Решихме този път и четиримата да излезем с един пикап, за да си говорим по пътя и за да мога аз да права видео и снимки. Това се оказа и един от най-сполучливите ни излети. Качихме се високо в планината, където на върха се образуваше обширно равно плато. Тук-таме се открояваше по някоя чъдаровидна акация и ниски храсти, но като цяло имаше висока пожълтяла трева. Гледката бе иделична, небето бе синьо с перести облачета и умерена температура. В една обрасла с тръстика долчинка движение привлече вниманието ни. Голям трофеен уотърбък се беше прикрил ловко. Младия ловец бързо зае позиция за стрелба, но не искаше да рискува с прибързан изстрел, защото животното бе прикирито от тръстиките. След малко уотърбъкът реши да се раздвижи и да се отдалечи, излизайки от другата страна на тръстиките. В момента, в който за момент антилопата се откри прозвуча изстрел от .308-цата с къса цев. Уотърбъкът се олюля и падна. Ние поздравихме младия ловец, но малко след това животното стана и пробяга стотина метра и се спря. Явно изстрелът бе попаднал малко по-периферно и само е шокирал уотърбъка временно. Младия ловец без да губи време бързо прихвана ранената антилопа и от разстояние около 200 метра го повали на място.
Ако ви се отдаде възможност на воля да обикаляте из саваната, имайте предвид, че освен красива, може да бъде и доста опасна. Тук не говоря за отровни змии, разярени леопарди или прикрити край бреговете крокодили, а за едно разстение. Това растение наречено Poi-son ivy от нашия професионален ловец Чарл му създаде голям дискомфорт. Преди да реши да изреже няколко клона от него, за да разчисти едно място за по-добра видимост, Чарл не бе запознат с това, колко неприятен може да се окаже контакта с него. В следстие на това, че е докоснал до дървото, по тялото му се образуваха ужасни обриви, като от изгаряне. Наложи му се да посети болницата, където му вливаха антиалергени. През следващите няколко дни Чарл бе кисел и раздразнителен и постоянно се чешеше, образувайки си рани. Сетих се, че в бойната си готовност винаги имам шишенце с лавандулови капки и му ги дадох. С тях той получи временно облекчение, но след няколко дена отново посети болницата за още едно вливане. От този момент всички имахме сериозен респект към това растение.
(снимка 3)
Чарл си го сърбеше кожата, а нас ни сърбеше за лов. Атанас бе следващия късметлия. Той искаше да отстреля импала. Тази възможност му се предостави не след дълго. Придвижвайки се по високото плато, подплашихме стадо импали, които побягнаха. На място остана само едрия мъжкар, готов да посрещне опасността. Атанас се възползва от момента и направи точен изстрел с карабината в калибър 7х64, който остави импалата на място.
Натоварили и тази антилопа и поехме към долината. Малко преди да се спуснем водачът ни забеляза прекрасен екземпляр на много възрастна мъжка ниала. Ники Стаменов вече беше придобил прекрасен трофей, но този, който сега стоеше пред нас, бе изключителен. Всички стояхме занемяли пред гледката. Ники поиска разрешение да отстреля и втори екземпляр, на което нашия водач отвърна положително. Без да се бави Ники направи точен изстрел и повали с един изстрел старата антилопа. В представите си ловецът виждаше двете животни преплетени в битка в красива диорама в ловната си зала.
Следващия ден ни отведе до съседен район в равнината. Той изобилстваше от антилопите блесбок, към които имахме интерес. Блесбокът е вид, който много наподобява коел. Окраската на козината им варира от тъмнокафяв, до бял цвят. В днешния ден богинята на лова беше благосклонна към младия ловец в групата ни. Още с пристигането в новата концесия той забеляза спрингбок с внушителен трофей. Тази антилопа е с размерите на сръндак и има мека козина с бежово-бяла окраска и тъмни ивици по лицето, които образуват строго-красива маска. При неочакваната среща групата спрингбоци бързо побягна, но след като се прикри в гората, се успокои. Последвахме ги и в една тясна просека забелязахме големия мъжкар. Ловецът бързо постави .308-цата на високата опора и прихвана самеца. Без да се бави направи точен изстрел между дърветата и повали спрингбока. Когато доближихме животното, разбрахме, че трофеят наистина е много добър. Деня обещаваше много дъжд и си спази обещанието. За този период това е нетипично, но от друга страна животните се задържат по-дълго на открито и ни дават повече шанс да ги наблюдаваме и да изберем най-добрите екземпляри. Докато дъжда се превръщаше в порой ние доближихме няколко стада блесбок, примесени с черно гну. Нашите маневри да подходим към тях им бяха доста прозрачни и те спазваха здравословна дистанция. Най-накрая успяхме малко да скъсим разстоянието. Отново младия ловец пое инициятивата, разчитайки на своята доказана карабина в калибър .308 Уинчестър. Той прихвана най-големия бял блесбок и от разстояние 324 метра го просна с един изстрел. И този трофей бе за златен медал. Предстояха ни още приключения, но за сега деня бе приключил успешно и ние се отправихме към лагера, където за вечеля ни очакваха големи стекове от южноафриканско говедо, опечени на въглени от твърдо дърво под откритото небе.
Атанас още от България бе набелязал като задължителен трофей редхартебист. Преди години в концесията, където бяхме отседнали имаше големи стада от тези антилопи. Под въздействието на комплекс от фактори, сред които и активност от страна на леопардите, сега нямаше останали никакви. Ето защо нашия домакин прецен, че най-добри шансове бихме имали ако се придвижим до друга ферма, известна с обширните си открити пространства, населени гъсто с дивеч. Деня бе облачен, но сериозен дъжд така и не се изсипа. Прохладната савана обещаваше приятен ден. Още щом стигнахме новата територия ни направи впечатление изобилието от дивеч, сред коийто и множество антилопи сейбъл с извитите си дълги рога, огромните тежащи по един тон еланди, и дори редкия и почти изчезнал вид антилопи ориби, от които в света са останали не повече от 2000 броя. Ориби успях да видя и като двойка и като самостоятелна женска. От вълнение се чудех дали да снимам с камерата или с фотоапарата. Както става в подобни ситуации успях да направя някакви снимки, но те въобще не могат да претендират за художествени.
Поне успях да заснема един женски комън редбък на красив фон.
Така или иначе целта на нашето пътуване до тази територия, бе да намерим качествен трофей от редхартебист. Видяхме и издебнахме няколко стада, но никой от мъжкарите не удволевтворяваше вкуса на нашия професионален ловец Коти.
Тук искам да поясня, че за разлика от трофеите в Европа, цената не се определя от големината на трофея. В случая професионалния ловец работеше изцяло в интерес на Атанас, който нямайки представа какви изисквания да има към трофея, щеше да приеме всяко предложение. Вместо да предложи първия що годе приличен трофей, професионалистът искаше да подбере най-доброто и в крайна сметка, след интензивен преход и издебване успя. Стадото в което забелязахме заветния трофеен екземпляр пасеше на отсрещния скат Помежду ни имаше открит каменист валог, през който нямаше как да се доближим, без да бъдем забелязани. Атанас не претендираше, че е сред най-добрите стрелци, но сега щеше да му се наложи да направи най-дългия изстрел в ловната си кариера. Опитвайки се да запази нисък профил, той постави карабината на опората, подадена му от Коти и прикладва. Успях да се примъкна, без да преча и снимах от ръка с камерата впечатляващата гледка. Карабината в калибър 7х64 Бренеке бе екипирана със супресор. Изстрелът изсъска. Куршумът се понесе в дъга първоначално над животното, но след това безкомпромисно намери белия дроб. Редхартебистът падна.
С това първата част от лова ни приклучи и ние стегнахме бажгажа, за да се пренесем към територията окло езерото Понгола, където знаех, че ни очакват още по-интересни животни: биволи, носорози, крокодили, хипопотами и дори слонове. За лова на кафърски бивол разказах в предишното издание на “Български ЛОВЕЦЪ”, за това сега ще го пропусна, но там моите приятели имаха щастито да видят всичките споменати животни, както и много други.
Край езерото Понгола интерисите ни бяха ориентирани не към трофеен лов, а по-скоро за кълинг. Отстреляхме няколко нетрофейни животни: брадавичести глигани и импали.
Наехме и малко корабче, което да ни покаже резервата около Понгола от водната повърхност. Разходката, освен че бе приятна, също ни даде възможност съвсем от близо да наблюдаваме някои видове, които от сушата не биха ни допуснали на това разстояние.
С най-внушително присъствие се открои млад мъжки слон с големи размери, който след като ни видя демонстративно влезе във водата близо до корабчето. По пътя си към водата, за малко да настъпи един крокодил, който се припичаше на слънце, но влечугото пъргаво се отмести. Можете да го видите на снимката вляво от слона.
Това бяха и финалните моменти от нашето сафари. Исках да се върна в България , но от друга страна силно се надявам, че в скоро време ловните пътеки пак ще ме отведат до тази обетована за ловците земя.