Стрелба на дистанции

Всеки човек, който отдадено упражнява своето хоби или професия, неизменно постига напредък. В моя собствен опит като ловец и стрелец съм имал своите възходи и падения, но неизбежно кривата на усвояването и утвърждаването на знания и умения е вървяла нагоре. Вече повече от 22 години като редактор на “Български ЛОВЕЦЪ” и автор на стотици статии и тестове съм повишил квалификацията си, но същевременно съм изгубил връзка с младите читатели и тези, които тепърва навлизат в лова и стрелбата. Често дори и най-близките ми съратници ме критикуват, че темите, по които пиша, са прекалено сложни за тези, които имат най-голяма нужда от помощ и наставления – начинаещите. Ето защо в тази, и надявам се, поредица от предстоящи статии под рубрика “За младия ловецъ” ще разгледам някои основополагащи теми в един по-лесен за възприемане начин.

Ловците и стрелците имат различни физиологични и психологични качества. Някои хора по-лесно възприемат дадена информация, други имат вродена заложба да прилагат наученото, а на трети е трудно и им се налага да полагат много повече усилия, за да достигнат до едно определено ниво. Това, което има значение, е вътрешната нагласа и усилията, които ще положи всеки индивид, за да постигне целта. Няма невъзможни неща и само небето е ограничението в овладяването на всичко. Това че на някой му се отдава стрелбата по-добре, отколкото на друг, не означава, че другият няма да е по-добър от първия след няколко години, ако е положил повече усилия. Примери има много. 

Приемам, че хората, които четат тази статия вече имат основни понятия за безопасно боравене с оръжие, както и че са овладели началните стъпки в стрелбата с карабина, затова няма да се спирам на тази тема. Продължаваме напред от това ниво.

За да се упражняваш в стрелба с карабина, двете най-важни условия са две: да притежаваш карабина и да има място, където да може да се упражняваш. Тук е моментът да отбележа, че, за съжаление, в България има ограничен брой лицензирани стрелбища, от които още по-малко са тези, които предлагат дистанции за стрелба с карабина на повече от 100 метра. Това донякъде е голям проблем, но както твърдят философите, ограниченията само поощряват изобретателността.

Ключов елемент от усвояването на стрелбата на големи дистанции е осъзнаването на факта, че след като напусне дулния срез, куршумът/проектилът не се движи по права линия, а започва да пропада надолу. (Наред с това съществуват и други сили, които му въздействат, но на това ще обърнем внимание по-натам.) Колкото повече той се отдалечава от дулния срез, толкова повече намалява скоростта му, за което основна причина е съпротивлението на въздуха. Едновременно с това от същия този момент, когато предприема своя полет, куршумът изпитва влиянието на земното притегляне, т. нар. гравитационно привличане. Това го кара постоянно да се приближава към земната повърхност.

Най-лесното решение, за да предотвратим контакта на куршума със земята, преди той да достигне своята цел, е като заложим по-голям ъгъл спрямо целта или казано по друг начин, като стреляме над целта, за да попадне куршумът в нея. Това навярно ви звучи объркващо, но сега ще го изясним.

На повечето ловци рядко им се налага да правят изстрели над 200 метра. На тази дистанция повечето куршуми на калибри, използвани в ловна карабина, имат минимален спад. Поради тая причина мнозина не отчитат факта, че изобщо има реален спад. Когато дистанцията на стрелбата достигне 300 метра обаче, започва по-видимата проява на кривата в траекторията на куршума. Дори и някои относително бързи и с изправена траектория калибри, каквито са .243 „Уинчестър“ или .300 „Уинчестър магнум“, реализират спад около 30 и повече сантиметра.

За да дам по-нагледен пример, ще разгледаме като цел сръндак или младо диво прасе. Убойната зона на тези животни е около 25-30 сантиметра в диаметър или съответно 15 см радиус. Ако куршумът, който използвате, да речем, е .308 „Уинчестър“ и оръжието е настроено да бие център на 100 метра, при стрелба в рамките на дистанция да 200 метра спадът в траекторията на куршума е около 14 см. Това означава, че дори и да не компенсирате, все пак ще попаднете в целта. Когато обаче стреляме със същата комбинация на 300 метра, спадът в траекторията вече е около 50 сантиметра, от които като извадим 15-те сантиметра радиус на целта, остават 35 сантиметра разтояние, с които куршумът ще се размине от целта. За щастие има механизъм за компенсиране на този спад и той е да накараме оръжието да стреля по-високо.

Тук вече идва ред на методите, които можем да използваме. Те са два:

• компенсираме, като повдигаме прицела над целта;
• пренастройваме прицела с помощта на ключовете за корекция на вертикалната поправка (нагоре/надолу) на оптическия прицел; тук на практика изместваме скалата от първоначалната настройка, като я сваляме надолу.

(Внимание! За улеснение на потребителите ключовете за настройка на посоката за сваляне на скалата са обозначени обратно. Когато въртим в посока нагоре, попадението се качва, но реално скалата слиза надолу!

Приет е световен стандарт – когато посоката е обозначена нагоре, това да се отнася за попаденията, а не за посоката на изместване на скалата, която е в обратната посока.

Логичният въпрос тук е колко е спадът на куршума?

Спадът на куршума може да се определи по математичен или емпиричен път (тоест с опити). За щастие в днешно време наличието на балистични калкулатори правят живота и тренировките на стрелците много по-лесни, отколкото преди двадесет години, когато единственият метод беше проба-грешка. 

Не искам да ви отегчавам, но преди наличието на лазерни далекомери и балистични калкулатори ми се налагаше да изстрелвам огромно количество патрони, за да мога да наблюдавам и запаметявам спада на куршума на различните преценени на око дистанции. Така разигравах просто уравнения с две не напълно известни величини. От една страна нямах точна представа на какво разстояние е целта, а от друга не бях сигурен колко е спада на куршума на тази неизвестна дистанция. Точно поради тази неизвестност дистанциите за сигурен изстрел бяха силно ограничени под 200 метра. Изстрели около 300 метра се считаха за изключително майсторство в ловните среди. Днес с наличието на мобилни устройства и часовници, заредени с балистични апликации, и лазерни далекомери на достъпни цени е в пъти по-лесно да предскажеш траекторията на даден куршум.

Позволявам си да дам няколко съвета на стрелците преди те да започнат своите опити.

1. Овладейте стрелбата на къси дистанции от 50 и 100 метра от стабилна опора. Отбележете каква е средната групираност на стрелбата на дистанция от 100 метра от 5 последователни изстрела. Така ще имате представа какви очаквания да имате. Например ако групираността на стрелбата ви е 5 см на 100 метра дистанция, това автоматично означава, че на 1000 метра тази групираност ще е 50 сантиметра, а на 500 метра 25 сантиметра в диаметър. В такъв случай диаметърът на целта ви трябва да е поне два пъти по-голям. Няма смисъл да слагате мишена на 500 м, която да е по-малка от 50 см, ако стандартно разпръскване на вашата комбинация от оръжие, боеприпас, прицел и умения не може да осигури нормално покриване на целта. От друга страна ако на дистанция от 100 метра успявате да направите група от 5 изстрела в рамките на 2,5 см, това ви позволява на същата дистанция да претендирате, че е възможно да поразите цел с диаметър 25 сантиметра.
2. Вторият ми съвет е да не се хвърляте на големите дистанции, без последователно да сте преминали през по-късите!

Започнете от 300 метра. На тази дистанция силите на гравитацията вече се проявяват достатъчно добре, както и не много драстично влияние оказват останалите фактори като отнасяне на куршума по посока на вятъра. При безветрие на 300 метра ще можете да наблюдавате още една зависимост, която е свързана с отклоняване на куршума надясно по посока на нарезите вследствие на въртеливото му движение.

(Това явление се нарича девиация и с увеличаване на разстоянието до 1000 метра може да отклони куршума до около 20 сантиметра надясно. Ако вятърът духа отляво-надясно, тези 20 сантиметра трябва да се добавят, а ако посоката на вятъра е отдясно-наляво – съответно да се извадят от сметката.)

И ето че тук стигаме до момента, в който може да упоменем необходимите умения да се уцелва мишена на далечни дистанции в определени условия.

Всяко дълго нарезно оръжие независимо от калибъра си може да се използва за упражнения и поразяване на цели на средни и дълги дистанции. Всеки оптически прицел, който е в изправност, е в състояние да послужи за целта. Всичко зависи от прецизността на оръжието, калибъра, вида куршум и уменията на стрелеца. Различните оръжия позволяват различна прецизност, а оттам и прогнозируемост в разстоянията.

Отбелязахме недостатъчния брой регламентирани стрелбища в страната с възможност за стрелба на големи дистанции, но все пак има начин за провеждане на пълноценни тренировки. Повечето от вас навярно са запознати с калибър .22 LR. Той е един от най-масовите патрони и е прекрасен за обучение и спорт. Ниската му начална скорост, липсата на откат, евтината му цена и оръжията, с които може де се използва, наред с отличната му прецизност го правят много подходящ за самообучение. В случая ниската начална скорост на проектила се явява предимство вместо недостатък, защото изисква преизчисляване на траекторията на много по-къси дистанции. Това подготвя стрелеца за работа с с балистичните калкулатори и точно замерване на разстоянията. Имайте предвид, че точно попадение с оръжие в калибър .22LR на 300 метра е много по-трудна задача, отколкото попадението с .308 „Уинчестър“ на 500 и дори 600 метра.

Ако все пак имате възможност да се упражнявате в безопасно осигурена среда на по-големи разстояния, ще се насладите на огромно удоволствие, граничещо с медитация.😊 Ще видите как като с магическа пръчка целите биват поразявани на дистанции, на които едва се забелязват с просто око.

Говорим за целта, целите, но какви да бъдат те?

Когато правех първите си опити, си набелязвах камъни или скали, а впоследствие поставях за мишена балони, туби с вода и каквото ми попаднеше. Проблемът беше, че като поразиш един балон, след това оставаш без цел, а и не си сигурен какво е причинило спукването му – дали директно попадение, или осколка.

Гонгове

Така стигнах до стоманените гонгове. Прецених (и впоследствие се оказах прав), че ако трябва да притежавам само един гонг, той трябва да е с диаметър 30 см и да има кръгла форма. Изхождах от това, че виталната зона за поразяване на средноголямо животно е горе-долу с такива размери. Кръглата форма пък щеше да предостави равностойно отдалечаване от центъра, докато при квадратните и правоъгълните гонгове по диагоналите ще има удължаване.

Важна особеност е да разполагате гонговете в такава заобикаляща обстановка, че ако изстрелът не попадне в целта, да можете да определите къде е отишъл. Препоръчителни са скалисти склонове, прашни черни пътища, разорани ниви, пясъчни почви. Крайно неподходящи са високи треви, дървета, храсти и други подобни, при които не може да се види директното попадение.

Най-удобният начин за окачване на гонг е наличие на специално изработена масивна метална стойка. За временно ползване на място работа вършат пригодени дървени или дори полимерни стойки. Имайте предвид, че доста често по тези стойки има попадения от куршумите.

За удобство и за по-добра видимост гонгът е добре да бъде боядисан в бял цвят, блейз или някой друг, открояващ се на фона. Най-лесно това става с цветен спрей. Предимството е, че ако често уцелвате гонга и боята се олющи, винаги можете на място да го напръскате и да го оцветите отново.

Не е задължително да поставяте гонговете на кръгли дистанции, но е важно да отчитате и залагате разстоянието коректно.

Спотър

Спотърът – или казано на български наблюдател – може да е ваш приятел, с когото споделяте хобито си. Той може да наблюдава целта, като за предпочитане е да бъде максимално близо до вашата стрелкова позиция, за да може точно да определя откъде е минал куршума и дали е поразил целта. Спотърът може да използва наблюдателна тръба с увеличение, започващо от 20 пъти, или оптически прицел, прикрепен към неговото оръжие. Важно е и в двата случая оптичното устройство за наблюдение да бъде закрепено неподвижно и да е насочено към целта.

Не се изкушавайте да преплитате ролите на спотър и стрелец! Редувайте се! Това ще даде от една страна време на цевта да се охлади, а от друга ще бъде ясно кой е стрелял, кой е ударил и най-вече къде са отишли куршумите, които не са поразили целта.

Допълнителна екипировка

Опори

При стрелбата на големи дистанции стабилността на оръжието е от огромно значение. Една карабина, която сама сочи целта, е много по-вероятно да уцели, отколкото някое халтаво насочено оръжие. Незаменим помощник при тази ситуация са двуногите, прикрепени към поруложата или хендгарда на карабината.

Друг допълващ елемент е пясъчна торбичка от брезент или кожа под приклада, с чиято помощ да насочите и стабилизирате във вертикална плоскост оръжието.

Далекомери

Вече споменах лазерния далекомер като надежден начин да се определи дистанцията с грешка един промил или 1 метър на 1000 метра разстояние. Макар че цената на лазерните далекомери вече е по-достъпна, отколкото преди десетина години, тя все още е внушителна сума, която за много начинаещи стрелци седи в графата “по-натам”.

Друг относително евтин и надежден метод е определяне на разстоянието с помощтта на GPS-а, който повечето от смартфоните притежават в приложенията си.

Отчитане на вятъра

При залагане на коректни данни повечето балистични калкулатори могат доста прецизно да определят необходимата поправка или компенсация, за да имате точна прогноза във вертикално отношение. Голямата борба е за определяне на страничната поправка, необходима да се справим с отклоняването на куршума по вятъра. За да можем да заложим в балистичния калкулатор необходимата величина, трябва да знаем каква е действителната скорост и посоката на вятъра при целта, при стрелеца и на междинните дистанции. Това се постига с уред, който измерва вятъра и се нарича анемометър. В днешно време има много добри такива уреди, които са доста компактни. Цените им варират в зависимост от функциите, които притежават. Извън тази техника вятърът може да се определя като посока и интензивност по вторични белези: листата и клоните на храсти и дървета, пушек, нарочно завързани панделки и флагчета около целта и по пътя към нея.

Атмосферни условия и географски условия

Когато работите с балистични калкулатори, ще забележите, че една голяма част от данните за попълване са свързани с атмосферните условия. Те включват надморска височина, атмосферно налягане, влажност на въздуха, координати от мястото на стрелбата и посока. Последният фактор е необходим за изчисляване на кориолис ефекта.

Кориолис ефект

Когато куршумът е в полет (от момента на напускане на цевта), Земята продължава своя цикъл на завъртане и придвижване. Известно ни е, че за 24 часа нашата планета извършва едно пълно въртене около оста си. В зоната на Екватора тази скорост е 465.10 метра за една секунда или  1,674.4 километра в час.

Нека сега да си зададем въпроса: за колко време куршумът стига до целта на дистанция 1000 метра?

Ако вземем средните възможности на куршум, изстрелян от карабина в калибър .308 „Уинчестър“ с тегло 168 грейна и начална скорост 782 м/с, с БК (балистичен коефициент по G1) = 0,470, времето му за пристигане до целта трае приблизително 2 секунди. Безспорно това време дава възможност на Земята (заедно с мишената) да се премести спрямо първоначалната си позиция. Това означава, че стрелецът трябва да предвиди това изместване и чрез балистичния калкулатор да изчисли къде ще бъде мишената след 2 секунди. Знам, звучи много сложно, но всичките тези изчисления стават мигновено и наведнъж с помощта на балистичните калкулатори. От стрелеца се изисква само да въведе поправките по хоризонтала и вертикала.

Как влиаят останалите атмосферни условия на полета на куршума?

• Ниската влажност увеличава съпротивлението и съответно куршумът пропада повече.
• На голяма надморска височина въздухът е по-рядък, което от своя страна намалява съпротивлението.
• Най-плътна среда, следователно и най-голямо съпротивление има при морското равнище.
• Ниското атмосферно налягане създава по-разредена среда и по-малко съпротивление пред куршума, а високото атмосферно налягане – по-голямо съпротивление. Съответно високото налягане и плътност ще изисква по-голяма компенсация при корекция.
• Температурата на въздуха също оказва голямо влияние върху изчисляването на траекторията на куршума по две направления. От една страна топлият въздух е по-рядък и създава по-малко съпротивление пред куршума, а от друга по-топлият патрон позволява процеса на горене на барута да се случва с по-висока скорост.

Поради тази причина през топлите летни месеци един и същ патрон би освободил куршума с по-висока начална скорост, а през студените зимни месеци – с по-ниска скорост.

В този ред на мисли е добре да събирате данни за това каква скорост развива даден боеприпас през различните сезони и при какви градуси и надморска височина сте направили замерването. 

И като споменах замерване, стигнахме до още един уред за измерване на скоростта, който непременно трябва да притежавате, ако искате да практикувате стрелба на далечни дистанции.

Хронограф

Хронографите регистрират скоростта на различни проектили на база на пресичане на два източника на светлина, когато куршумът, съчмата или стрелата преминава през тях. Други подобни устройства са магнитните регистратори и радарите. Най-евтини и достатъчно надеждни са хронографите, но портативните радари имат още едно предимство – те могат да определят и балистичен коефициент на проектила. 

Балистичен коефициент

И понеже за втори път споменавам понятието балистичен коефициент, (изписван също БК), ще поясня, че това е число, което определя оптекаемостта (аеродинамичната форма) на даден куршум (проектил). Най-масово се използва стандартът G1, който служи за сравняване на куршумите по БК. За стрелците, които искат да прекрачат границата на средните и дългите дистанции, е въведен и стандарт G7, който дава по-точна преценка.

Най-висока точност на предсказване на траекторията на куршума се постига като се заложи драг функция от постоянно променящи се балистични коефициенти в зависимост от скоростта, която притежават към момента.

Но как се отразява БК на полета на куршума?

Ако два куршума излязат от цевта с една и съща скорост, но единият е с по-висок БК, той ще има по-изправена траектория, защото съпротивлението му е по-малко и съответно ще може да измине по-голямо разстояние. Намаленото челно съпротивление е съпътствано и с по-малко странично съпротивление, което води до по-слабо влияние на вятъра върху него. Може още много неща да се кажат по тази тема, но ще продължа в някой от следващите броеве на списание “Български ЛОВЕЦЪ”.

Накрая искам да завърша с това, че липсата на оборудване не може да обезкуражи запаления стрелец, а наличието и на най-доброто оборудване не може да помогне, ако стрелбата не се практикува редовно.

Наслука и пазета барута сух!