Хайки в Сламино и Хлябово

Две седмици след първото за сезона участие в хайка за хищници, отново хванах пътя към Тополовград. Не можех да устоя на поканата на нашия домакин Даката, който е и сериозен кучкар. По-голямата част от неговата глутница са мелези и с риск да възбудая много спорове сред кинолозите, ще изразя мнението си на любител, че в доста ситуации тази смесена глутница върши по-добра работа от брандираните песове. Със сина ми Любо тръгнахме по-късно и мракът ни настигна. Преди да наближим Тополовград една голяма дива котка пресече пътя ми и едвам избегнах сблъсъка. Така или иначе бях намалил и Любо ме помоли да спра, за да запали една цигара. Докато огънчето припламваше чух воя на глутница чакали. Усмихнах се предусещайки, че ще имаме добра слука в следващия ден. Пристихахме в Хлябово, където Даната наскоро бе завършил къщата си за гости. Дойдоха много приятели и се чуха чудни истории. Някои от тях си бяха невероятни, а трети пълни измислици. Прекарахме си готино. Сутринта станахме рано и потеглихме към Сламино, където отивах за втори път в свето скиталчество по ловните пътеки. Докато председателя ни нареждаше по пусиите изразих желание да походя повечко. Така се озовах на предпоследна позиция. Знаех, че шансовете са относително равностойни, но винаги предпочитам да се запозная с района. Бях взел със себе си две оръжия: ловна карабина с монтиран бързомер и гладкоцевна полуавтоматична пушка в 12-ти калибър. Когато застанах на позицията си установих, че максималната ми видимост е до около 20-25 метра. Гъстата разстителност ме наведе на заключението, че с гладкоцевната пушка и съчми 4/00 ще имам по-добри шансове, отколкото с карабината. Хайката едва бе започнала и се чуха няколко изстреля от отдалечените в другия край на гората пусии. Не след дълго прозвучаха три бързи изстрела и от нашата страна, от някоя от предходните на мен пусии.
Кучешкият лай се засилваше и започна да се насочва към мен. Силует на голяма дива котка се шмугна между ниските дръвчета и за момент се спря, позволявайки ми да го прихвана на предела на видимостта. Не стрелях, защото дивите котки са забранени за лов, освен на територията на фазанарии. Според мен (и не само) това е едно недоразумение в закона за лова. Популацията им е не само незастрашена, а и е наличие на свръхвъзпроизводство. Явно котката бе дошла без кучетата, за да се изнесе от района преди да са я усетили. Лаят наближаваше и този път видях бързо бягаща лисица. Кучетата все още бяха далеч, но определено гонеха нея. Прихванах лисицата на около 15 метра и я отстрелях успешно. Отидох до нея и я метнах на едно ниско дръвче, за да не я раздърпа глутницата. Когато пристигнаха кучетата първоначално я подминаха, но после се върнаха и започнаха да душат около дървото. Едно мелезче я видя овесена на клона и се опита да я дръпне долу. Разгоних глутницата, за да продължи претърсването за други хищници.
Хайката приключи не след дълго и резултатите бяха впечатляващи. Другите прогонвания също бяха успешни и в края на лова преброихме 15 чакала и една лисица. Тази пропорция ме накара да се замисля. Преди години съотношението на чакалите спрямо лисиците бе почти едно към едно. В последствие видимо чакалите превземаха все повече територии. Сега по тези ловни полета лисиците намаляват чувствително.
На следващия ден хайката за хищници се проведе в землището около село Хлябово.
Докато ни разставяха по пусиите, си харесах една позиция и помолих да ме оставят там. Мястото бе в едра гора, обрасла с ниски храсти. Избрах си едно вървище и се прикрих, така че да мога да наблюдавам голям периметър, без аз самият да бъда видян. Добрата ми позиция се отблагодари, защото пред мен преминаха три сърни, заек и чакал, който реши да излезе по пътеката водеща към мен. Допуснах го много близо на около 10-12 метра и го повалих с един изстрел. Лова продължи до ранния следобед. Групата ни успя да отстреля общо пет чакала.
Ловът на хищници се счита за полезен, защото дава възможност на другите видове животни и птици възможност да си вземат глътка въздух и да оцелеят. С нарастването на популацията на чакала, определено има проблем, който е като бомба с часовников механизъм. Аз лично ходя на лов за хищници, защото е интересен, разнообразен и поставя на изпитание възможностите, знанията и уменията на ловеца. За мен това е тренировка и проверка на кондицията ми като ловец и стрелец. Хубавото е, че този лов може да се практикува целогодишно. Призовавам председателите на ловни дружини, да издават индивидуални бележки за лов на хищници. Много често получавам оплаквания от запалени хищничари, че такива им се отказват под различни претексти. Едана от най-често споменаваните причини за отказ е да не се дава възможност за бракониерски прояви. Каква нелепост! Ако някой е решил да бракониерства, не се нуждае от бележка, а от друга страна, дори и да е издадена бележка за хищници, то тя по никакъв начин не оправдава отстрела на друг дивеч. Отсрелът на хищници не само, че не трябва да се ограничава, но и трябва да се стимулира, както преди, когато предадените отстреляни чакали се заплащаха.
И за финал искам да благодаря на нашия домакин от Хлябово Даката, на председателите на дружините от Сламено и Хлябово, както и на всички участници в лова за колегиалността и спазване на мерките за безопастност.