Много ловци се вълнуват какъв калибър са оръжията им, но малцина си дават ясна сметка, че конструкцията и вида на куршума е далеч по-важен елемент.
Въпрос: Има ли идеален куршум, който да декласира всички останали?
Отговор: Според десетки фирми производители – да, а според практиката – не.
Куршумът или както е прието да се нарича в балистиката – проектилът, е най-съществената част от цялото ви въоръжение. Неговата функция е проста, но и най-отговорна: да направи контакт с целта. Няма значение, какъв мерник използвате, какъв модел е карабината и какво е нивото ви на подготовка, ако куршумът първо не достигне до целта и второ не свърши очакваната от него задача.
Балистиката като научен дял от физиката се занимава с движението, което извършва даден проекти. Има няколко основни фази:
Вътрешна балистика (обхаваща процеса от възпламеняване на барута, до последния контакт на куршума с долния срез).
Околодулна балистика (изследва влиянието на барутните газове върху проектила непосредствено при напускането на цевта).
Външна балистика (занимава се с влиянието на всички фактори: гравитационно притегляне, аеродинамика, влияние на външните фактори, девиация, Кориолис ефект).
Терминална балистика, която изследва какво се случва с куршума при съприкосновение с целта.
Тази четвърта част – терминалната балистика, макар и често пренебрегвана, всъщност е най-важния момент от всичко по темата.
Съвременните стрелци разполагат с високотехнологични устройства, които могат да предскажат полета на куршума до милиметър на дистанция един километър, но малцина обръщат внимания на реалната му работа, която едва започва при достигане до целта.
Както казах в началото, няма идеален куршум, който да е подходящ за всички ситуации. Куршумът с висок балистичен коефициент, ще запази по-дълго висока скорост и ще се влияе по-малко от вятъра, но ще се отклонява по-лесно от леки прегради по пътя си. Куршумът с дълги успоредни рамене, ще прониква уверено по права линия, но поради ниския си БК (балистичен коефициент), ще губи бързо скорост. Силно фрагментиращите куршуми ще отдадат бързо разрушително енергията си, но ще им липсва проникване в дълбочина. Консолидираните, монолитни куршуми ще проникват дълбоко, но ще имат тесен раневи канал.
За да определим кои видове куршуми биха си свършили най-добре работата, първо трябва да определим каква им е задачата. Ако искаме да стреляме на големи дистанции ни интересуват куршуми с висок БК. Ако искаме да ловуваме хищници, без да пазим целостта на кожата им ни трябват бързи и екстремно експанзиращи куршуми. При лов на гонка на диви свине ни трябват куршуми, които да запазят максимално теглото си, да предизвикат умерен или широк раневи канал, но и да имат достатъчно потенциал за да направят изход от другата страна на животното.
Добре де, но има ли боеприпас, с който да ловуваме на ход за трофейни животни на дълги дистанции, да поразяваме хищници, запазвайки кожата и да можем надеждно да повалим от близо голям дебелокож глиган? Ето така поставен въпроса, получава следния отговор – да! Въпросния куршум трябва да притежава БК над средното – някъде около 0.470 и 0.520 по G1. Както казахме, куршумите с много висок БК имат обтекаема форма, но късата контактна повърхност с браздите и полетата (цилиндричната част) обуславя по-лесно отклоняване от препядствия (клони, храсти и др.) От друга страна трябва да може да се разтваря при контакт надеждно, дори и при ниска скорост, за да осигури умерен раневи канал, а не да “прошие” животното. Третия важен елемент, за да осигури дълбоко проникване и евентуален изход, е да запази максимално теглото си, дори и след деформация. Не на последно място е важно, да запази максимално предсказуема права линия на проникване в целта. “Куршумът е до толкова добър, до колкото може да достигне целта, към която е насочен!” – в тези думи, които се приписват на легендарния ловец на слонове Карамоджо Бел, има много смисъл. Това че си се прицелил към сърцето на глигана и си уцелил мястото от външната страна на кожата, не означава, че куршумът ще проникне достатъчно или ще запази досегашната си траектория. Когато по пътя си в целта проектилът среща разнородна структура: дебела кожа, здрави мускули, дебели кокали, кухини, той често променя траекторията си. Понякога тези непредвидими промени играят в полза на ловеца, но понякога и срещу него. Дългогодишния ми опит ме е е накарал повече да вярвам на добрата предсказуемост, отколкото на капризите на късмета.
Оловни срещу безоловни куршуми – плюсове и минуси.
Когато станах ловец в началото на 90-те години на миналия век, в България нямаше много информация за ловните оръжия и боеприпаси. Моето развитие бе основано на принципа – проба, грешка. Макар това да ми даде богат практически опит, доста късно успях да обобщя опита си в теория, която да анализирам и споделя. Експериментирах с всичко, до което можех да се добера. Преди около 25 години започнах все по-често да използвам монолитни медни куршуми. Тогава американската компания Барнс търсеше своето място под слънцето и също експериментираше с медни куршуми. В интерес на истината трябва да призная, че първите им опити не бяха сред най-сполучливите. Едва третото поколение Barnes TTSX се отличиха с комплексни качества, с които да могат да се състезават с конкурентите от другите фирми, произвеждащи куршуми с оловна сърцевина и медна обшивка. Днес безоловните куршуми, изготвени предимно от мед, месинг и други сплави се произвеждат от множество компании като: Hammer, Hornady, RWS, Sax, Impala, Selier&Bellot, Norma, Federal, Cutting edge, Sauvestre, Barnes и др. Всяка от тези фирми предлага свои инженерни решения и претендира с уникалност и мултифункционалност.
Стремежът към безоловните куршуми дойде като лавина, защото се заговори за вредата, която оловните съчми и куршуми нанасят на природата. На фона на разливите на петрол в Световния океан, изхвърлянето на промишлени химични отпадъци, замърсяването от милиардите муниции използвани във войните, които тресат Земята в момента, да говорим, че ловците са замърсители е нелепо и смешно! Но факт е че, когато ловуваме, ние консумираме дивеча! И ето тук стигаме до първото наистина важно признание: Дивеча, който ядем не бива да е замърсен с оловни шрапнели! Когато обстреляме едно животно с оловен куршум, той често се разрушава между 40 и 60 процента. Ако открием по-голямо парче олово, то не е всичкото, което е останало в месото. Дребните фрагменти често биват поюглъщани, но достатъчно лошо е, че месото е обработено термично с тях и оловото е отдало, каквото е могло. В това отношение безоловните куршуми, ако въобще останат в животното могат по-лесно да бъдат локализирани и те често запазват по-голямата част от теглото си.
При направени тестове в балистичен гел, с куршуми в най-разпространения калибър .308 Уинчестър, се наблюдава следното: Проникването на конвенционалните (разбирай с оловна сърцевина) куршуми варира между 45 и 50 сантиметра. Медни куршуми в същото тегло и начална скорост проникват близо 75-80 сантиметра. Ето още една точка по която предимство даваме на безоловната технология – по-дълбокото проникване.
Безспорен факт е, че относителното тегло на оловото спрямо медта е по-високо. Това означава, че при два куруршума с еднакъв обем, по-лек ще е този направен от мед. При еднакво снаредяване с барут, медния куршум ще има по-висока начална скорост и съответно по-изправена траектория. В допълнение такъв куршум ще има по-добра терминална балистика, дори и да е по-лек. А, както казахме, терминалната балистика е най-важния и практичен елемент. Още една точка в полза на безоловните куршуми! И тук достигаме до нещо наистина значимо: Монолитните куршуми са по-предсказуеми като поведение при навлизане в тялото. Те създават умерени раневи канали, осигуряват дълбоко проникване, щадят месото, Справят се по-уверено с препядствия, проникват по-дълбоко в целта.
Че, то излиза, че безоловните куршуми имат само предимства и нямат недостатъци! Не, не е така! Поради по-голямата си твърдост безоловните и в частност медните куршуми, не могат да експанзират при по-ниски скорости. От друга страна цената на безоловните куршуми е по-висока спрямо конвенционалните (с оловна сърцевина). За спортни цели не ни е изгодно да използваме безоловни куршуми. Освен, че е по-евтина суровина, оловото се обработва по-лесно.
В какви случаи бих използвал безоловни куршуми за лов?
Ако дистанцията на стрелбата (в зависимост от калибъра) не надвишава 500-600 метра.
Ако имам нужда от дълбоко проникване и евентуален изход.
Ако искам да консумирам месото.
Ако искам да запазя кожата.
Ако ми се налага изстрел по опасно, тежко, дебелокожо животно от много близо.
Все повече фирми излизат нови инженерни конструкции на безоловни куршуми. Едни от тях издържат проверката на времето, други не.
Всеки е свободен сам да прецени какви куршуми и калибри да използва, и слава Богу! За себе си, за ловни цели, като професионалист съм установил, че мога да се доверя на безоловните куршуми и го правя вече над 25 години.
Материалът е изработен по проект LIFE23-NAT-BG-LIFE Rhodope Vultures – съфинансиран от програма LIFE на Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган могат да носят отговорност за тях.