Как да се обличаме и по колко патрона да носим през зимата

Стигам до пусията. Новите ми, специално подбрани за зимата маркови ловни дрехи са предвидени да дишат, за да не ме изпотяват и да ми държат топло. Когато най-после успокоявам дъха си от прехода пеша, разбирам, че целият съм плувнал в пот. Не след дълго влагата по тялото ми започва да изстива. Прокрадват се първите тръпки от пронизващия ме студ. Лекият полъх на вятъра е достатъчен, за да започна да треперя. Тази пусия в планината е от онези, амбициозните. Бележката е запълнена и разчитайки на голямото количество ловци – 20 човека, сме заградили голям район. Ще се чака дълго с надеждата да разпръснем сюрията и тя да отиде по постовете. Гоначите съобщават по радиостанциите, че са мернали и „единока“. Вече ме втриса, така че и ръцете, които държат оръжието, едва ли могат да го насочат добре. Остават още 2-3 часа до края на гонката. Какво се обърка?

Какво? Познато ли ви е това усещане. Студът е фактор, който може да превърне приятните преживявания, свързани с лова, в едно труднопоносимо бреме. Но нали точно поради тази причина инвестираме в дрехи и обувки, които са създадени от реномирани компании, за да ни подготвят и за най-лошите метеорологични условия! Ето какво трябва да предприемем, за да позволим на екипировката ни да функционира правилно.

Екипировката – обличане на слоеве или принципът „на луковата глава“

Когато предстои дори и умерено физическо усилие, свързано с ходене, облеклото трябва да е редуцирано, така че на човек да му е леко хладно. Да, правилно ме разбрахте – никога не тръгвайте да вървите напълно облечени с всичките си дрехи, с които смятате да останете на пусия или варда! Оставете в резерв добър вълнен пуловер, поларен суичер или топер (елек без ръкави). Добра идея е да започнете прехода до позицията си разгърдени, с незакопчано яке. Тук няма да се спирам на фирми, но за да работи добре мембраната (каквато и да е тя) е важно да спазите и следните условия:

• Най-долният слой от дрехите е термобельото. То може да е изработено от естествена вълна тип мерино или изцяло от синтетични влакна. Вълненото бельо има функцията да топли дори когато е мокро, а синтетичните влакна позволяват на потта да се отдели от тялото и под въздействието на по-високата температура да премине навън към следващите слоеве дрехи. Най-лошата идея за бельо са памучните метерии, които обратно на синтетиката и мериното задържат влагата до тялото.
• Следващите слоеве са същинските дрехи, които също трябва да позволяват на влагата да излиза навън. Тук отново най-подходящи са синтетичната тъкан или вълната. Най-често върху термобельото директно обуваме панталон, който е добре да е с качествена мембрана от шаяк. Горната част на тялото трябва да е защитена поне от още един слой – пуловер или поларен суичер. Шаякът е по-груб вълнен плат. Нашите дядовци и прадядовци са носели шаячни дрехи, включително и по време на война. Напоследък тази материя отново среща добър прием сред ловците, което е своего рода възраждане за нея.

Другата алтернатива е синтетична материя (може и тип кордура) с мембрана, която да филтрира влагата навън, а от друга страна да не допуска намокряне отвън навътре. Ако се питате как работи тази система, отговорът е, че благодарение на повишеното налягане, осигурено от човешката топлина, молекулите на потта се извеждат навън под формата на пара, докато водните молекули, които са по-големи и по-студени, не могат да проникнат през ситната мрежеста структура на мембраната. 

Когато вече сме заели поцицията си и вече не ни предстои придвижване, е добре да поставим още един допълнителен слой върху тялото си. Това обикновено са леки, но топли дрехи. Такива са пухените якета, елеците без ръкави или допълнителният суичер под основното яке.

Ръкавици, термогуша или шал са разумен избор особено когато навън освен студено е и ветровито. Шапката трябва да е топла, но същевременно да ни осигурява добра видимост и да не пречи на слуха ни. Препоръчвам до пусията да се отива с друга, по-тънка шапка. 

Обувките

О, тук може да се впуснем в много обяснения и спорове, но ще се постарая да обобщя само най-важните неща.

Обувките определено трябва да са над глезените и да се припокриват от панталона, така че когато ловецът е седнал, панталонът да остава върху обувката. Това е необходимо с цел да предпазим краката си от студ, а когато вали, те да не се мокрят от дъжд или сняг.

Ловните боти се делят на два основни вида спрямо подметката – меки и твърди подметки. Ако ловувате в пресечен от скали терен и стръмни склонове, твърдата подметка осигурява по-лесно движение и лесно поема странични наклони. От друга страна, ако теренът е по-равнинен и безшумното придвижване е приоритет, меката подметка ще ви го осигури заедно с по-голямо удобство при придвижване. Препоръчително е обувките ви да имат висок гумиран борд, за да не се нараняват от камъни и остри клони.

Добрите обувки са скъпа инвестиция. Може да си позволите да спестите пари от шуба и панталон, но в обувките вложете максимума средства според възможностите си. Лично за мен това е най-важната част от оборудването на ловеца. 

Когато вървите по стръмен терен, затягайте максимално връзките или болата. Така ще натоварвате по-малко глезените и ще ги предпазите от навяхване. Когато стоите на място, отпуснете връзките, за да може кръвообращението да е улеснено. С отпуснати връзки краката запазват топлината си по-дълго.

Колко патрона да нося?

Ако ловът е на гонка, препоръчително е да носите 10-15 патрона. Разбира се, това правило има изключение, когато се ловува в интензивни участъци и оградени ловни концесии. Базирайки се на повече от 30 години професионален опит, смея да твърдя, че за да падне едно диво прасе в началото на ловния сезон, се харчат средно три патрона, в това число изпуснати изстрели и такива за доубиване. В края на сезона, когато ловците са във върховата си стрелкова форма и са отработили някои ситуации, използваните патрони спадат до 2 или 1,5 на животно. Така сами можете да направите и по-точна сметка, съобразявайки се с очакванията си. Спомням си случай, когато един глиган взе от мен 5 патрона в калибър .308, като и петте попадения бяха сами по себе си смъртоносни. Е, може би съм преиграл малко – поне така ми каза един приятел, който се случи наблизо.

Дребните детайли показват нивото на ловеца

1. Нож 

Колко често сте чували по време на лов: “Абе някой да има нож?” Да де, все някой ще носи нож. А какво се очаква от един ловец? Ако не да дере, то поне обяда си да нареже в полеви условия. Не, не е задължително на кръста ви да виси ножът на Рамбо. Това, което действително ще ви свърши работа, е сгъваемо ножче с 8-9-сантиметрова режеща част. Разбира се, за доубиване на ранено животно е по-добре да носите фиксиран нож с 15-сантиметрово острие. 

2. Въже

Вие сте късметлия! Отидохте до най-отдалечения пост, но имаше смисъл – в краката ви лежи 35-килограмово тазгодишно прасе. И сега се започва… Колко му е да се изтегли един приплод на 200 метра по склона ли? Ами много е! Защо трябва да се мъчите и наведени да дърпате тежкия товар, когато едно въженце, дълго 2-4 метра, сгънато в джоба на шубата, ще ви спести всичките тези мъки. За още по-голямо улеснение можете да си отрежете с ножа 40-сантиметрова пръчка, която да използвата за дръжка – така въженцето няма да се впива в ръцете. Същото приспособление може да използвате и за хващане на някое от гончетата, като така ще улесните колегата гонач.

3. Седалка 

Едно от най-важните условия за успешен лов на гонка е ловецът да стои тихо и неподвижно на поста си. Малко сгъваемо столче или седалка от микропореста гума са отличен способ да си осигурита това, както и доза комфорт.

4. О, светлина!

Малко фенерче или челник е задължителен елемент дори когато смятате, че не ви е необходимо. Не разчитайте на фенерчето на телефона си – точно когато ви потрябва, батерията ще е привършила. Често се налага да търсим ранени животни или по тъмно да дерем улова си. Прибирането през гората е по-безопасно, когато пътят пред вас е осветен и това се налага не само за да не паднете, а и другите ловци да знаят, че идва човек.

Сигурен съм, че всеки от вас може да добави нещо към моите препоръки. Ше се радвам да споделите вашия опит с читателите на списанието, за да бъдем полезни един на друг.