6XC

6XC Tubb или по-известен като просто 6XC е разработка на добре познатия състезател по стрелба Дейвид Тъб (САЩ), победител в над 40 международни и национални състезания в различни дисциплини с карабина. Ако някой е компетентен да създаде калибър за последователно печелене на мачове на дистанции до 1000 ярда, това е Тъб. Боеприпасът е предвиден за работа както в полуавтоматични карабини на базата на AR-10, така и в болтови, какъвто е моделът Tubb 2000, който използва пълнители от AR-10. .243 Уинчестер също би могъл да работи в тези оръжия, но не и когато искаме да работим с най-тежките проектили за калибъра с тегло 105-115 грейна, заради голямата им обща дължина. Използвайки по-къса гилза с грубо 7 грейна по-малък капацитет на гилзата от .243 Уинчестер, този проблем с използването на дълги куршуми бе решен. 6XC е подобрена версия на 6mm International (.250 Савидж с шийка 6 мм) – измислен през първата половина на 60-те години от запаления бенчрест стрелец Майк Уокър. В това време Уокър е работил за компанията Ремингтън и по специална поръчка са райберовани няколко цеви в този калибър. Това, което се променя в гилзата на 6ХС е, че се “изпъва” на improved вариант с 0.015 инча стеснение на тялото и 30-градусов ъгъл на раменете.

Личен опит с 6ХС

Дълго време имах нужда от малък калибър. Като казвам, че съм имал нужда, нямам предвид отчаяна нужда или калибър, без който съм щял да умра от глад, но нещо прецизно и с приличен живот на цевта, което ще ми върши същата работа като .308 Уин и .300 Уинчестер магнум на по-ниска цена на консумативите при презареждане (количество барут и проектил), по-безшумно, с поне толкова изправена траектория и по-малък откат предимно за индивидуален лов на хищници и средноголям дивеч на близки и средни дистанции (до 400 метра) и за тренировки по хартия и желязо на средни и далечни дистанции (до 900 метра). Но най-вече имах нужда да е нещо тарикатско, което малко от ловците по света са изпробвали по дивеч, за да може да се стигне до момента, в който поради интерес, проявен от мои приятели и колеги, да пиша тази статия.
Именно заради тази причина се отказах от 6.5 Крийдмор, който е вече може би в първите 3 най-масови калибъра у нас при практикуващите индивидуален лов и спортна стрелба. Доказан, със стотици рецепти за патрони, разработени на наша почва, добил много добри трофеи и спечелил още повече състезания. Не, не може да отида на гости в някое село с 50 души население и поне двама негови жители да притежават същия калибър. Трябва ми нещо по-рядко, за което не се продават патрони по магазините. Замислих се за .243 Уинчестер, макар и за кратко, но повечето фирми произвеждат цевите със стъпка на нарезите 1:10, което прави употребата на куршуми с висок балистичен коефициент неподходяща. Тъй като търсех цев за Блазер, потърсих 6 мм Крийдмор, на който съм голям фен, но се оказа, че към днешна дата все още не се прави. Така попаднах на 6ХС, с който вече ме бе запознал задочно моят виртуален познат Томас Хоуланд. След няколко месеца бях горд притежател на цев в калибър, за който не знаех почти нищо, в интернет рецепти за боеприпаси почти липсваха, нямах матрици, нямаше налични гилзи дори в Германия. Заводските боеприпаси само един модел с куршум, неподходящ за лов при това, просто фигурираха в сайта на единствения производител – Норма. Запитах вносителите за патрони или поне гилзи и се оказа, че през близката година и половина, няма да ме огрее. Това ли бе цената да изглеждам готин в обезлюдените села? Тогава разбрах, че имам съмишленик – Никола Симеонов. Той, също като мен, харесва да е странен и готин, но от доста повече време. Реших да се консултирам с него, все пак винаги ми е помагал в труден момент. Не само, че ми даде акъл, но ми подари и няколко гилзи, услужи ми с матрици и ме въведе в анийлига (накратко – отвръщането на гилзи, което им удължава живота и улеснява работата). Същевременно, моят приятел Васко Мирчов, с който също съм се консултирал доста пъти и сме умували по неясни въпроси с часове, ми помогна да си намеря подходяща навеска за куршумите, с които имах намерение да работя.
При липса на гилзи (за което както добре се убедих, че е в реда на нещата у нас) могат да бъдат направени с горещо оформяне от .250 Савидж или .22-250 Ремингтън. Никола, обаче, ми обясни как да ги преправям от 6.5 Крийдмор. А за него – гилзи колкото щеш!
Започнах със 110-грейнов Horndy A-Tip Match – проектилът с най-висок балистичен коефициент от масовото производство. Поради плахост и липса на информация, започнах с около 3 грейна барут по-малко или 130 м/с по-ниска начална скорост от допустимия максимум (който максмум научих в последствие) – 790 м/с. Групираността беше перфектна, но бях далеч от реалните за проектила скорости. Все пак успях с тях да отстрелям една лисица и една средноголяма мъжка нутрия, изходните рани бяха малко по-големи от монета 2 лв. Продължих със 100 грейна Sierra BTSP и извадих скорости около 915 м/с. С него отстрелях доста хищници, предимно лисици на дистанции до 350 метра и пораженията бяха нелицеприятни. Успях да уцеля и 50-сантиметровия гонг на 900 метра с първи изстрел, уж на майтап, докато тестваме друго оръжие в средно силен вятър. След това направих и два последоватени идеално централни попадения на същата мишена. Реших да пробвам и един малко по-профилиран хищничарски лоуд – 58 грейна Hornady V-Max с начална скорост 1200 м/с. Симулирах небезизвестния 22-250. Нямах намерение да отварям хищниците, за да разбера какви са пораженията, но откат почти нямаше, а малкото куршумче не излезе дори от ребрата на дребна лисица от 20 метра. Грехота е да се похабява цевта с такива куршуми и не ги препоръчвам за постоянна употреба, но са отличен избор за запазване на чакалските кожи, без да рискувате да избяга ранен хищника, както се случва често с малокалибрени патрони. Последното ми изпитание е Berger VLD Hunting 95 грейна, който ми изпили нервите и за който отидоха 59 бройки само за пробите. Куршумите ми бяха предоставени от редакцията на “Български Ловець” за тестовете, за което съм им благодарен и се надявам да продължаваме да сме си все така взаимно полезни. 11 различни навески, на различна дълбочина на влагане и различна температура. Скоростите варираха от 876 до 991 м/с. Първия ден постигнах “групираност” на стрелбата около 7 см на 100 метра. Втория ден изнесох куршума по-близо до нарезите по препоръка на баща ми и Никола. Отидох на около 2-2.5 см. Третия ден успях да вкарам 4 куршума в две съседни дупки, така че не си личаха повече от две попадения. На четвъртия ден пробвах както тази, така и няколко по-слаби навески на по-ниска температура, за да проверя консистентността на точката на попадение и всичко отиде на едно и също място, като отново най-добрата група бе с лоуда от предния ден. При 16 градуса по Целзий малкият Бергер излита с 923 м/с, а при 2 градуса – 905 м/с. Малко след това успях да направя и проби по дивеч и останах очарован. Тези бергери сработват още по-добре в животни, когато леко им се обработи върха.
В заключение мога да заявя, че 6XC като калибър покрива напълно целите, които описах и критериите, които очаквах да изпълнява. Не бих го препоръчал на човек, който не си снаредява сам патроните, докато все още не е достъпен на нашия пазар, но на всеки, който няма проблем с презареждането в домашни условия – твърдо ДА!

Пазете барута сух!